"Боже мой! Думите не идват, човешката фантазия е ограбена тук, абсолютно ограбена от всичките и капризи... 
Когато този чуден кът стане познат на всеки и достъпен, 
то аз не зная дали за него не ще ни позавиди целият свят".
 Тези думи са на  Антон Страшимиров.


Става дума за крепостта Калето - която, като че ли е приказен замък с  фантастичните си  назъбени кули. 
Тя  е  най - величествената група на Белоградчишките скали.


Подобно на огромен замък се извиват каменните грамади.
 Приближаваме крепостта, пред нас се разкрива огромния двор,
 заграден с дълги крепостни стени високи осем десет метра
 с четири бастиона  - двата северни са осмоъгални, 
а другите са четиристенни и издадени навън.

Изкачваме се по  сто и двавесет каменни стъпала,  
после по желязна стълба забита в скалите и отваряме
 тази тежка обшита със стоманени шипове врата...



Пред тая врата остава гледката, 
която


 се вижда тук.


Това са два  щерни - изкопани в скалите
дълбоки по 5 м. за вода.


През този процеп се вижда 
двора и всичко под нас. 
Намираме се на  Цитаделата.
Мощната недостъпна 
крепост се е извишавала над всички скали.
Нито  катапултите, нито движещите се стълби, 
а още по- малко копията и стрелите са могли да 
засегнат защитниците на крепостта.



По високо сме дори от  тази кула
 горе-долу по - високо от
там където летят птиците... 
Тук се откриват широки 
простори от Дунав - чак до връх Миджур.

 
Но какво е това? Камък или хора са, 
или пък е скулптурна фигура 
на  Микеланджело, пренесена тук 
като трофей? 

ЦЕЛУВКАТА!





Имало едно време между Белоградчишките скали 
два манастира - девически и мъжки.
Стърчали те на два върха с високи каменни зидове.
Между калугерките личела хубавица - сестра Валентина.
 Расото не можело да скрие красотата и.
Само веднъж в годината народът идвал
 на посещение в манастира.

Това било на Петровден. В един такъв ден съдбата 
срещнала младата монахиня с гордия римски 
патриций Антонио. Заредили се дни на щастлива 
мечтателност, докато една нощ  Антонио се изкачил по
 спуснато въже и се оказал в килията на монахинята.

Заредили се любовни нощи на любовни слова и
 сластни прегръдки, разумът колкото и да е силен 
отстъпил... Любовта надделяла.
Всичко може да се скрие зад манастирския зид ,
 но не и плач на дете..


Валентина била изправена пред съвета на монасите,
 които след дълго обмисляне каква присъда да и 
наложат: решили да я анатемосат и изгонят от манастира. 
Монасите закретали бавно към своя манастир,
 а прокълнатата 
Валентина стояла пред врата с дете на ръце.



В това време  се задал по пътя на хълма Антонио,
 възседнал белия си кон. И станало чудо! Господ изпратил  
буря гръм и земетръс - манастирът се сринал. 
Всичко наоколо се вкаменило. 
Валентина се превърнала в каменна мадона с дете на ръце.


Всяка скала или група от тях си има име и е 
обвързана с легендата. Всички те съществуват
 и до днес,

 
увековечени от великия творец природата.

Колко много 
човешки образи е създала тя,




 30 километра на длъж

и 15 км. на шир  може да видите фигурите 
на Монасите, Ученичката, Дервишът, Мечката,
Адам и Ева Хайдут Велко, Динозавърът,
ето  ви и Лъвът


   Белоградчишките скали са изваяни от природата


В продължение на 200 милиона години
 
Гъбите


Конника

Червеният цвят на скалите се дължи на железните окиси,
 а сивкавите и белезникави шарки на варовиците.



Мадоната е най - хубавият образ от белоградчишкия
 скален свят! Безмълвна от векове, тя стои леко приведена 
с рожба на ръце, сякаш е изоставена от света. 
Недалеч от Мадоната са наредени камъни, 
сякаш са хора поели нагоре към хълма...





Приказни каменни композиции. Очите не могат да 
се нарадват 
на тези фантастични създания...


Архитектурата  на природата край Белоградчик е 
призната за най - неизвестен природен феномен в света.
В пъстрата огърлица от природни чудеса в света
Белоградчишките скали са единствени.
Те са наша национална гордост.
Извършва се проект за признаване на 
Белоградчишките скали за геопарк-Unesko.




Скалите край Белоградчик  разказват едно,
 когато първата зеленина леко покрие гората 
в подножието,



а  съвсем различно говорят пък,  
когато гиганските им фигури смъкнат в нозете си 
тежките одежди и се изправят по адамовски голи.

 
а падне ли първия сняг на тази 
сцена засиява ето такава феерия.




Забележителни графики  са
изваяни  върху скалите, по  върховете  на които растат  
ниски иглолистни дървета, поради бедност на почвата...


Малкият, но китен Белоградчик е прелестен кът
 от нашата родина.Напразно човек се опитва да каже 
сбогом на този вълшебен свят, 
 свят на едно  необикновено преживяване!

Хареса ми много!

Ако някой ден в България започнат да се издават туристически гидове, трябва да се списват от хора като теб! :)

"Човешката фантазия е ограбена тук"!!!
Поздрави!:)

благодаря ти - ще се връщам!

Много успокояващо ми подейства.
Поздрави! :)))

..твоето описание е много красиво.
Впечатлена съм!

Но наистина е чудно красиво...:) А като прибавим и вълшебното описание от теб, чудото е пълно!...:)
Благодаря ти...:)

Един прекрасен постинг.
Поздрав!

Страхотен постинг! Поздравления! :-)

За това ,че ни однесе в снимки този красив феномен !
Много съм разказвала на фините за Белоградчик.
Гледах скоро един френски документален филм за скалите фигури в Румъния и се вбесих ! Нашите са ненадминати ,но неизвестни на хората по света !
Поздрави !

че като виждам какво се случва с някои други по-известни райски кътчета на страната ни.... радвайте се, че още са си натурални и спокойни Белоградчишките скали
Аз също се влюбих от пръв поглед, там е неземно ... :)

Благодаря!

Да, красиво е.
И много подробно описано.

Грозна е легендата с монахинята, която си се почуквала, докато била в манастира.
Чистотата - тя е важна.