Аз те търсех. И почти нарочно.
Почти не вярвах, че ще те намеря.
Бях пълен с грешни мисли.
И те търсех
във тази дневна нощ, в която светеше
голямата слънчева луна отгоре.

Ти ме погледна със вечерен поглед
и имаше най-утринните устни,
които съм целувал някога...


И чак тогава аз се сетих вече -
 и все пак те попитах как се казваш

 - Любов!
Ах, да! Любов!
Аз бях забравил.
Здравей Любов!
Защо си тъй различна?
Кой те научи тъй да се целуваш?
Къде живееш, може ли да вляза?


Леглото е почти домашно,
помниш ли тук някъде май имаше пиано?

Тук някъде, а може би там някъде, 
Ти същата, а може би -  Тя другата, 
седеше независима на стола
 и весело и дълго ми говореше...


Ти се събличаш. 
                    Колко си пораснала
все пак, Любов!
Все пак, Любов ли казах?
А аз почти те бях забравил вече.
Как странно е това взаимодействие
на Слънце и Луна във тази нощ
през твоето прозорче без пердета.


Ти си загадъчна във свойта опитност,
ти си самоуверено безпомощна,
когато искаш да ме изненадаш
с това,
 че си съвсем
                 съвсем
                        различна.
Любов, ти плачеш! 
Плачеш ли наистина?
Ти плачеш.
И сълзите ти  са черни -
навярно от молива под очите ти.
Наистина ли ти е тъжно?


Знаеш ли,
ти пак си същата, съвсем еднаква си - 
а аз съм друг,
а аз съм друг,
Любов.

Ти плачеш, а аз не вярвам на сълзите ти,
не вярвам на ръцете ти,
на устните,
на тялото не вярвам
и на думите.
И нищо,нищо няма да ти кажа 
на тръгване...
На тръгване от теб. 


Как да повярвам в теб? Ще ме научиш ли?
Как да изтрия с устните си - устните
на всичките, които си целувала?
Как да отскубна с пърстите си - пръстите
на всичките, които си прегръщала?
Как да премахна с думите си - думите
 на всичките, които са те викали
фамилиарно - весело по име?
А името ти е почти измислица.

Прости любов!
Усмихвай се. И аз ще се усмихвам.
А може би пак ще се срещнем някога
на някоя безлична дневна улица
вечерните ни уморени погледи
и може би тогава ще сме истински
и ти
  и аз. 
Наистина е весело.
Наистина до болка ми е весело,
че пак...
 че все пак
тръгвам да те търся
и може би ще те намеря някога.
 Н. Йорданов