Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2008 11:27 - Между духа и материята - истини
Автор: glarus Категория: Хоби   
Прочетен: 4584 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 18.10.2008 21:47


Познавах един човек, който мечтаеше да има хотел, но построи манастир. В краткия си напрегнат живот удивителнто намираше време за всичко. От него научих много неща и съм безкрайно благодарна на съдбата, че ме срещна с него. Беше разговорлив, но никога не задаваше, въпроси свързани с личното ти пространство, просто умееше по неведоми пътища да те разбере, да изкаже съчувствие, да ти помогне. Стана монах. Обичаше хората и показваше цялата си възможна любов. Мислех си, че го прави , защото няма семейство и не обичаше самотата. Наричаха го бизнесмен, знаеше цената на парите. Почина млад.Още чета във печата и добри и лоши новини за него, но твърдя, че го познавах и той мен отлично. Може да се каже, че никой не ме е разбирал и ценявал повече от него и едва ли ще се намери друг човек. Не мисклех за него, но той тази нощ дойде в съня ми и ми каза: - Защо мислиш, че съм толкова далече, от толкова неща те предпазих... - Аз бях гълъбът, който вчера се приближи най - близко до крака ти, когато беше гладна, а раздаваше от закуската си - трохица по трохица. - Не ме ли забеляза в очите на шофьора на автобуса, който те погледна и ти каза : - Вашето място е на втория етаж, но аз ви препоръчам да седнете долу, няма да съжалявате. Да аз вчера пътувах и точно това се случи, наистина се покатерих до втория етаж - беше пълно и адски задушно, седнах удобно на първия етаж, където имаше и масичка пред седалката и щофьорът ми подаде куп нови вестници, после се оформи една приятна компания, дойдоха и други и пътуването беше прекрасно. Сънят ми наистина си беше действителен. И продължавам с него. - Аз бях в гласът на оная твоя приятелка от чужбина , която ти звънна и каза : Обичам те! - Аз бях в очите на детето, което пи последните ти глътки вода от шишето ти, когато и ти беше жадна. - Аз накарах пътната ти чанта да ти бъде по - лека. Толкова много ми говори, за нещата, които наистина бяха станали при пътуването ми през целия ден... Толкова много ми даде живият дух на един мъртвец! Събудих се и разбрах, че този духовник, когото наричаха бизнесмен - без документ ми е оставил толкова много от себе си и че някъде там в отвъдното, ако от човека нещо остава то, има невидима връзка и с мен и тя е любов. Любов, която е вечна и свята. Тук в нета, чета друг безнесмен, който има хотел, познава само секса, защото любовта може да застраши успехите му през годината. Мисля си, че този човек изобщо, никога не е познавал любовта, и мисли че тя не съществува, а всеки човек иска да го обичат. Този човек никога, на този свят не би превърнал хотела си в манастир, или не би построил такъв вместо хотел... Впрочем той не е разговорлив, няма време за това, дори да може по неведоми пътища да влезе в личното пространство на някой едва ли , едва ли с години би го разбрал... И двамата са една зодия, почти на еднакви години, но се оказва, че мъртвият , който знае силата на любовта е по - силен от живия. Пожелавам на живия да се РАДВА не в кавички на успехите си, на съдбата си, щом може без любов. Хората са различни. Мисля си, че цената на парите няма нищо общо с цената на любовта. Кой както го разбира... Аз съм щастлив човек, че съдбата ме срещна и с двамата и знам цената си! Ако някой спре четенето на блога ми тук, ще му покажа могъщата сила на словото си където си поискам.Приликата със всякакви лица, които намират себе си тук е случайна!


Тагове:   между,   Материята,


Гласувай:
0



1. анонимен - eдва ли едва ли
18.10.2008 14:50
приликите са толкова случайни,
по - важгното е, че усещането е истинско и радостта от живота не е успеха без любов, защото който не знае градивната и сила нищо не знае от този живот.
Хубав и откровен размисъл - житейска истина.
цитирай
2. kundalini - Много ме размисли.
18.10.2008 18:23
Въпросите които си задавам са по-скоро, но не изцяло, към себе си." Мисля си, че цената на парите няма нищо общо с цената на любовта." - на 200% е истина, но парите дават удобства, а когато си свикнал с тях е трудно да се откажеш от тях...Само се питам какво ли е чувството да си "купуваш" любов? Как се свиква с това?
"Аз съм щастлив човек, че съдбата ме срещна и с двамата и знам цената си!" Много ми харесват уверените хора, сигурно защото са различни от мен!:)
Поздрави!:)
цитирай
3. glarus - Когато си свикнал
18.10.2008 19:39
с тях е трудно да се откажеш. Да kundalini, точно това разбрах, когато ме оставиха без пари и без хляб сама в манастира с думите: Трябва да си изкараш. Не можех да се върна в града, защото дишах с орбазон т. е. от въздуха там ми зависеше възстановяването и оставянето ми за дълго време беше наложително.Бях зле със здравето, и от борбата ми за него дойде у мен силата и смелостта ми. Проявих най - голямо внимание към всеки посетител, разказвах за манастира и за всичко, за което питаха, задържах хората, започнаха да оставят пари за беседите и да искат да пренощуват. Постепенно се изпълни с хора, които довеждаха и други.Нямах време да мисля за себе си, защото трябваше да могада се справям с всичко, повярваха ми, че мога и аз си повярвах завинаги.
Купената любов!Ако въобще това е любов някаква, като хубава дреха под наем. Смесени чувства имам, не знам как се свиква с това и не мога да отговоря, но ако мога ще се опитам да и покажа свободата.
цитирай
4. strianakiev - Всеки живее така, както му е отредила съдбата..
18.10.2008 22:01
Никой не е виновен, че в този си живот изпълнява определени роли и може да бъде оценен, като добър или лош...да не забравяме, че всички ние само изпълняваме роля..и нямаме своя воля и това ни задължава наистина да уважаваме другия повече от себе си.
цитирай
5. glarus - strianakiev
19.10.2008 14:30
Благодаря, за коментара. Всичко е така, но малко хора го разбират, а още по - малко го могат.....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: glarus
Категория: Хоби
Прочетен: 3558385
Постинги: 84
Коментари: 1513
Гласове: 8851
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031