Продума старецът, който се прекръсти, па си изтри с ръка сълзите, които бликнаха из мъртвите му очи...
Слепотата  и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните и страни, които разочарования изпитваме ние, окатите..
ЧЕСТИТ СЛЕПЕЦ!


Той остана жив, но умря за живота, за светлината с неугасен таен копнеж в сърцето, да  види " българското"

Де е българското - питаше се той учуден, седнал на сянка с поглед безжизнен,
мечтателно впит в пространството...
Разигра се  бедното дядо Йоцово сърце; разбуди се душата му, от сладки парливи вълнения... Сега чак щеше да види българското - именно да види


Когато  си  спомняме за нашите бащи, деди, роднини преселили се на оня свят , често ни минава през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова, непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци...

 на събор  "Де е българското" ,  които се провежда при тоя  дядо Йоцо - прост и събуден старец, прекарал тежкия живот на роба  с всичките му тегла, грозотии и безнадежност, ослепял на шейсет  и четвъртата си година, тъкмо при отварянето на Руско- турската война...



....А  днес  на името му  и механа са  построили

 а ето как   жените  запретнали ръкави и  врачански ястия са приготвили..

питка - кошница

  сирене с люти чушки

лютика по врачански




агнешка плешка по гергьовски

баница вита два пъти превита


Той  живееше в едно  планинско затънтено от някакви кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над искърската клисура.



 -Господи видях ! Видях българското....


 по текст на  Ив. Вазов
снимките са от сайта на моя добър приятел О. Пищиков