Надникнах през щорите на Турбоча и видях намусената баба Марта в София, усетих я при Катан, от думите на моя син, който си тръгна преди два дни по къс ръкав и си мисля, колко е важно, колко е особено важно това, което виждаме след като от сън отворим очи.
Всеки нов ден е нов живот за всеки от нас.
Нашата Баба Марта покрай Дунава още не се е развилняла, тук е все още сухо и зелено.
Ибрах тази северняшка носия - в която българката е втъкала цветовете на дългоочакваната пролет и ми се иска Тя - Марта да е такава до края ...
В тези запазени цветове няма нищо измислено , няма никакви други нюанси, те са автенични - взети от зеленото на тревата червеното на мартеницата, бялото на млякото на кобилата , раждащи новия живот...
на който се радват и очакват както хората, така и животните и птиците...
В края на отиващата си зима във фонтаните на Монтана
се чете предчувствие и за лято...
Кубетата на катедралния храм "Св. Димитър" във Видин са в очакване на Великден...
Дали чрез виртуала мога да ви създам това пролетно предчувствие, което очакваме всички, не знам, но то чука на прага ни и е много много близо, въпреки снега...
И в тези импровизирани последни зимни дни искам да пожелая много слънце в очите на теб и на всички!
и нека е обич...
УСМИВКИИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ !:)
Поздрави!
това е едно великолепно стихотворение на Петър Караангов, превърнато в любима песен
поздрави за светлия пост!
И аз я чакам!:)
Хубав ден с усмивки и слънце!:)))
като мартенския сняг.
Нека е обич!
Поздрав!
Много обич за теб!
Хубави и щастливи пролетни дни!
Благодаря ти, мила!