Постинг
19.06.2009 09:02 -
За чудесата в храма - публикува се за първи път
Автор: glarus
Категория: Хоби
Прочетен: 7279 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2009 10:58
Прочетен: 7279 Коментари: 9 Гласове:
2
Последна промяна: 19.06.2009 10:58
Предавам /със съкращения/ живия разказ за чудесата в храма на предшественика на днешния Неврокопски митрополит - т. е. на дядо Пимен, който чух и записах на
90 - тия му имен ден .
Пътят , проточен от тухларната на тате през Симинарията и Богословския факултет, ми наметна калугерското рухо и закова под купола на храма вече 57 години.
От моята дългогодишна практика намирам да Ви разкажа два случая, които ме накараха да остана завинаги в храма.
Бях млад архимандрид /архимандрид е най - ниската степен на черното духовенство/, служех в Бачковския манастир.
Една сутрин след службата излязох навън. Беше хубав пролетен ден.След мене дотърча клисаря и каза:
- Дядо, какво ще правим с толкова много пари?
- Какви пари? - попитах го аз
- Тази жена, дето беше вътре с детето остави тежък наниз с жълтици на иконата на св. Богородица. Какво да правим с тези пари, как да ги оставим ли?Аз не съм виждал до сега такова нещо.
Нямах никакъв отговор. Нищо не можех да отговоря на послушника, не знам колко време е минало и как стана, но аз чух стъпки зад гърба си. Видях, че жената и детето излизат, мислех да ги заговоря, минаха плочника пред вратите на храма и се отправиха към изхода. Детето каза с ясен глас, когато стъпиха на тревата:
-Мамо, тука е мокро!
Жената се струполи, като подкосена, падна в несвяст. Не говореше, преплете очи. Извиках бързо линейка от Асеновград, която я закара веднага в болницата.
А то какво било:
Детето и - Мария , което беше на 12 години тогава - за пръв път проговаря стъпвайки на тревата:
"Мамо тука е мокро" - Никога няма да забравя тези негови думи ...
Този наниз жълтици, който майката остави в църквата са били крадени от свекървата на нейната свекърва и са се предавали на поколения.
Скоро починала свекървата на тази жена и преди смъртта си и предала този наниз, пък тя да го предаде... Детето и не говорело. Извървяла с него много път по доктори, знахари и лечители , отчаяла се, и решила , че няма на кой да дари тези жълтици и решила да ги дари в храма.
- За какво ми е това злато, като нямам радост в къщата си , защо гледам този безмълвен фидан, ще ги даря на Богородицата, ако може тя да помогне...
И стана чудото!
Застъпих се за детето , проучих как може да навакса в училище, да се ограмоти и настигне другарчетата си. Мария излезе умно , добро и будно дете.
За 3 години достигна класа си, поддържаме връзка и днес по телефона.
Ако не ми вярвате отидете в училище "Антим"I в Петрич и попитайте учителката Мария Петрова, която сега трябва да е на 29 години за случая !
Бог ми е свидетел!
-----------------------------------------------------------------------------------
Вторият случай е когато една нощ в 3 часа иззвъня телефонът, съобщиха ми, че гори манастирът в Хаджидимово.
Бях вече архиерей в богодаруваната ми Благоевградска /Неврокопска/ епархия.
Какво да правя, събудих служителя и пазача на митрополията и заминахме на място.
Какво да видим - всичко се сринало до земята, всичко изгоряло до основи , само пепел и жар.
Наденахме по едни рибарски ботуши - отнякъде ни ги дадоха и тръгнахме да ровим с дълги тояги из пепелта... Всичко изгоряло, а ние ровим сантиметър по сантиметър...
Изведнъж , под моята тояга докоснах нещо, изрових го - четвъртито , извадих го, взех го в ръце и какво да видя - иконата на св. Георги недокосната от огън и дим.
Чудо!
Показах я на хората, които бяха с мен, погледнахме мястото откъдето я извадих...
Тогава един глас ми каза:
- Дядо, Пимене, ако не започнете да правите манастир върху жарта , никога няма да го направите! Не не мислете, че това е глас отгоре, това беше гласа на един човек от търсещите в пепелта с мен.
Това изречение ми се заби като бръснач в главата, не ми даваше покой, не легнах тази нощ.
Взех иконата и рано сутринта отидох пред кабинета на Лазар Причкапов - тогавашен партиен секретар в Благоевград.
Той се стъписа, като ме видя да чакам.
- Какво има толкова рано?
Извадих иконата из под расото си и казах :
-Само това успях да спася от изгорелия нощес манастир в Хаджидимово община Гърмен.
Една единствена - жива непокътната от огън и дим икона, ето я на св. Георги.
Искам да Ви кажа, че , ако не започна да съграждам манастир върху жарта , никога няма да го направя...
На ония пари Л. Причкапов даде 400 лв.
Идете в Хаджидимово и вижте какъв манастир "Св. Георги" съм направил.
Съградих го върху жартта!
Това са думи и дело на предшественика на Натанаил ерудита , църковника и наш съвременник - дядо Пимен.
Позволих си това, защото наистина в църковната ни история има много бели петна и неизяснени съмнителни чудеса, а може би една от причините е тази, че когато един духовник какъвто е примера с Пимен си отиде от този свят, наследилия го по сан не зачита неговите дела, не споменава името му, разпилява библиотеката му и дори имуществото. Така се загубват и потъват в земята ценни неща , за които сведения няма или , запомненото от хората се изопъчава и доокрасява....
Благият старец Пимен - беше откровен с хората - имаше една мечта - да се вози на лифт, но не го направи.
Имаше и една голяма горест: - " Че когато умрае, няма да има кой една свещица да запали на гроба ми!"
Вечна да е паметта му!
90 - тия му имен ден .
Пътят , проточен от тухларната на тате през Симинарията и Богословския факултет, ми наметна калугерското рухо и закова под купола на храма вече 57 години.
От моята дългогодишна практика намирам да Ви разкажа два случая, които ме накараха да остана завинаги в храма.
Бях млад архимандрид /архимандрид е най - ниската степен на черното духовенство/, служех в Бачковския манастир.
Една сутрин след службата излязох навън. Беше хубав пролетен ден.След мене дотърча клисаря и каза:
- Дядо, какво ще правим с толкова много пари?
- Какви пари? - попитах го аз
- Тази жена, дето беше вътре с детето остави тежък наниз с жълтици на иконата на св. Богородица. Какво да правим с тези пари, как да ги оставим ли?Аз не съм виждал до сега такова нещо.
Нямах никакъв отговор. Нищо не можех да отговоря на послушника, не знам колко време е минало и как стана, но аз чух стъпки зад гърба си. Видях, че жената и детето излизат, мислех да ги заговоря, минаха плочника пред вратите на храма и се отправиха към изхода. Детето каза с ясен глас, когато стъпиха на тревата:
-Мамо, тука е мокро!
Жената се струполи, като подкосена, падна в несвяст. Не говореше, преплете очи. Извиках бързо линейка от Асеновград, която я закара веднага в болницата.
А то какво било:
Детето и - Мария , което беше на 12 години тогава - за пръв път проговаря стъпвайки на тревата:
"Мамо тука е мокро" - Никога няма да забравя тези негови думи ...
Този наниз жълтици, който майката остави в църквата са били крадени от свекървата на нейната свекърва и са се предавали на поколения.
Скоро починала свекървата на тази жена и преди смъртта си и предала този наниз, пък тя да го предаде... Детето и не говорело. Извървяла с него много път по доктори, знахари и лечители , отчаяла се, и решила , че няма на кой да дари тези жълтици и решила да ги дари в храма.
- За какво ми е това злато, като нямам радост в къщата си , защо гледам този безмълвен фидан, ще ги даря на Богородицата, ако може тя да помогне...
И стана чудото!
Застъпих се за детето , проучих как може да навакса в училище, да се ограмоти и настигне другарчетата си. Мария излезе умно , добро и будно дете.
За 3 години достигна класа си, поддържаме връзка и днес по телефона.
Ако не ми вярвате отидете в училище "Антим"I в Петрич и попитайте учителката Мария Петрова, която сега трябва да е на 29 години за случая !
Бог ми е свидетел!
-----------------------------------------------------------------------------------
Вторият случай е когато една нощ в 3 часа иззвъня телефонът, съобщиха ми, че гори манастирът в Хаджидимово.
Бях вече архиерей в богодаруваната ми Благоевградска /Неврокопска/ епархия.
Какво да правя, събудих служителя и пазача на митрополията и заминахме на място.
Какво да видим - всичко се сринало до земята, всичко изгоряло до основи , само пепел и жар.
Наденахме по едни рибарски ботуши - отнякъде ни ги дадоха и тръгнахме да ровим с дълги тояги из пепелта... Всичко изгоряло, а ние ровим сантиметър по сантиметър...
Изведнъж , под моята тояга докоснах нещо, изрових го - четвъртито , извадих го, взех го в ръце и какво да видя - иконата на св. Георги недокосната от огън и дим.
Чудо!
Показах я на хората, които бяха с мен, погледнахме мястото откъдето я извадих...
Тогава един глас ми каза:
- Дядо, Пимене, ако не започнете да правите манастир върху жарта , никога няма да го направите! Не не мислете, че това е глас отгоре, това беше гласа на един човек от търсещите в пепелта с мен.
Това изречение ми се заби като бръснач в главата, не ми даваше покой, не легнах тази нощ.
Взех иконата и рано сутринта отидох пред кабинета на Лазар Причкапов - тогавашен партиен секретар в Благоевград.
Той се стъписа, като ме видя да чакам.
- Какво има толкова рано?
Извадих иконата из под расото си и казах :
-Само това успях да спася от изгорелия нощес манастир в Хаджидимово община Гърмен.
Една единствена - жива непокътната от огън и дим икона, ето я на св. Георги.
Искам да Ви кажа, че , ако не започна да съграждам манастир върху жарта , никога няма да го направя...
На ония пари Л. Причкапов даде 400 лв.
Идете в Хаджидимово и вижте какъв манастир "Св. Георги" съм направил.
Съградих го върху жартта!
Това са думи и дело на предшественика на Натанаил ерудита , църковника и наш съвременник - дядо Пимен.
Позволих си това, защото наистина в църковната ни история има много бели петна и неизяснени съмнителни чудеса, а може би една от причините е тази, че когато един духовник какъвто е примера с Пимен си отиде от този свят, наследилия го по сан не зачита неговите дела, не споменава името му, разпилява библиотеката му и дори имуществото. Така се загубват и потъват в земята ценни неща , за които сведения няма или , запомненото от хората се изопъчава и доокрасява....
Благият старец Пимен - беше откровен с хората - имаше една мечта - да се вози на лифт, но не го направи.
Имаше и една голяма горест: - " Че когато умрае, няма да има кой една свещица да запали на гроба ми!"
Вечна да е паметта му!
Каракулак и ятаган - традиционни българс...
Приключение по река Места- от извора й в...
Родния край на дядо -
Приключение по река Места- от извора й в...
Родния край на дядо -
Следващ постинг
Предишен постинг
Вечна памет на дядо Пимен.
Вярвам в чудесата, разказани от него.
Благодаря ти.
цитирайВярвам в чудесата, разказани от него.
Благодаря ти.
...и благодарности за Теб !
цитирайаз не мога да Ви отговоря вместо Пимен, но той би Ви казал може би следното:
Аз разчитам на Вас и вашата подкрепа, защото който презира мъдрост и поука е нещастен, трудът му безплоден и делата му безполезни...
Господи, бъди им свидетел помощник и закрилник!
цитирайАз разчитам на Вас и вашата подкрепа, защото който презира мъдрост и поука е нещастен, трудът му безплоден и делата му безполезни...
Господи, бъди им свидетел помощник и закрилник!
за прекрасния разказ!
цитирайБлагодаря за вярата!
цитирайче чрез тези чудеса даваш доказателства за колебаещите се да повярват. За вярата доказателства не трябват, но в днешното време са нужни. Неведоми са пътищата Му и понякога го показва по изумителни начини!
цитирайто да беше само това... Благодаря ти!
цитирайЧудесен постинг! Прочетох го с буца в гърлото...
цитирайкоито са усетили - чрез мен живия разказ за вярата или поне последствията , които тежат на поколения хора, от алчността и злобата , която е причина да се раждат нещастници....
Не мога да отговоря на всеки поотделно в този пост и не бива - всеки може да си направи извод.
Не съм измислила или добавила нито една моя дума към разказа - който чух с ушите си и който ме накара да вярвам и усещам със сетивата си, да се старая да правя повече добро...
Животът ни е даден , и ние трябва да му се радваме с делата си, които правим всеки ден.
kulinar казва:
Прочетох го с буца в гърлото....
Колко буци засядат в гърлата ни слушайки само лоши новини?
Десетте божи заповеди са морални норми за всеки - от това доколко ги знаем и спазваме вероятно зависи Човешкия ни живот всеки ден.
И ако не отворим душите си - за добро - жалко за децата, и за поколенията ни!
Силата, която ме накара да възпроизведа тези думи ТУК е предупреждение и мъдрост, но и вяра!
цитирайНе мога да отговоря на всеки поотделно в този пост и не бива - всеки може да си направи извод.
Не съм измислила или добавила нито една моя дума към разказа - който чух с ушите си и който ме накара да вярвам и усещам със сетивата си, да се старая да правя повече добро...
Животът ни е даден , и ние трябва да му се радваме с делата си, които правим всеки ден.
kulinar казва:
Прочетох го с буца в гърлото....
Колко буци засядат в гърлата ни слушайки само лоши новини?
Десетте божи заповеди са морални норми за всеки - от това доколко ги знаем и спазваме вероятно зависи Човешкия ни живот всеки ден.
И ако не отворим душите си - за добро - жалко за децата, и за поколенията ни!
Силата, която ме накара да възпроизведа тези думи ТУК е предупреждение и мъдрост, но и вяра!