Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2010 11:31 - Последна среща /Разказ за Левски по документи/
Автор: glarus Категория: Хоби   
Прочетен: 14962 Коментари: 7 Гласове:
9

Последна промяна: 25.07.2012 12:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Декември е. Наближава краят на 1872 г. Утре е св. Никола.
Сопотския дом на поп Фратю и дъщеря му Ана е оживен от гости. Къщата трябва да блести. Цял ден жените шетат, суетят се, приготвят трапезата за почитания празник.
Между тях са и момичетата - внучките на Гина Кунчева - Гина и София, вече поотраснали те помагат на баб си Гина и на карловката Христина - игуменка на Сопотския метох, на леля си Ана.
Всички с трепет чакат скъпия гост, който е поръчал , че иска да види и тях  - децата на кака си Яна.
Преди да тръгнат за Сопот , майка им им разказа един тъжен случай от живота на семейството, когато тя и вуйчо им Васил са били деца като тях. Имали са по - малка сестра, казвала се е Мария. Шест месеца след  дядо им Иван  през чумавото време умира и сестричката им Мария на осем годинки. Тя била с шест години по - малка от вуйчо им Васил, и твърде привързана към батко си Васил, който най - много играел с нея. Много обичала той да и прави от бъз и клечици "воденички" движени от поточето, което прекосявало двора на родната им къща.
Вуйчо и Васил много скърбял за загубата на най - малката им сестра.Дори веднъж казал на баба им  Гина:
- Ако някога се задомя, първото дете момиче, което ще се роди, ще го кръстя на името  на покойната ми сестричка Марийка!
Баба им Гина днес ги предупреди да слушат, защото вйчо им ги смята за свой собствени деца, които не е виждал няколко години.
Двете момичета често си намираха за какво да излизат на двора, за да погледнат към уличната порта. Дали ще дойде скоро?
Най - после се почука на къщната врата.
- Вуйчо! - извика София и заедно с Гина се озоваха в прегръдката му.
Левски се ръкува с всички, съблече шаячната си антерия и седна между двете момичета.
- Я колко сте пораснали. Хубаво, че дойдохте и вие. Софке, чух от учителя ви Партений Белчев, че ти пееш хубаво. Ха  да  ми попееш!
- Не мога вуйчо - отговаря засрамена София. На чуждо място не мога да пея.
- Нищо, нищо, попей! - настоява Левски , но София се срамува и свежда глава.
Гино, подхваща той другата си племенница. Разбрах , че чистичко сте държали и хубаво сте работили, не изпускай работата, тя ще ви бъде в полза винаги, шиенето е труден занаят.
Той бръкна в пазвата си и извади  нещо обвито в бяла кърпа.
- Вземи Гино, това е от мене подарък, моя портрет е, но е за теб -  той и го разгъна и подаде в ръцете.
- А на София - ето подаръка ми ,  нека го подържи и той извади револвера си и го  подаде в ръцете на племенницата си, която го пое изненадана. Да не пропуснете да поздравите Мария от мен, кажете и , че нейното сърце е като моето.
През това време жените бяха наредили трапезата и сестра Христина каза:
- Е, аз трябва да вървя в метоха.
- Няма ли да седнеш с нас на софрата - попита я баба Гина.
- Окъснях.
- Направи работата за утре, така, че да се пречестя преди да тръгна за Ловеч - каза и Левски, преди да отвори  вратата.
Жените изтръпнаха.
- Какво има Василе? - простена майка му, чийто очи не сваляха през цялото време поглед от него.
- Лош сън сънувах, мамо.
Стана,  целуна и силно прегърна майка си. Тя пророни сълзи, безутешни на рамото му.
Той каза:
- Мамо , това за пръв път виждам в теб. Кажи си, че ме виждаш в сън. Нали знаеш, че отдавна аз за теб съм загубен!
Вечерята мина някак прибързано. Левски имаше важни срещи, очакваше нощни гости в дома на поп Фратю. Рано е да ляга , късно е да спи, изморен е от развоя на предателствата от комитетските хора.
На сутринта неспокойна майка му го пита:
- Накъде ще тръгваш Василе?
- Утре ще отида в Троян, от там в Ловеч - отговаря  и той напълно спокоен.
- Пази се сине, пази се! - нашепва му тя.
- Ще се пазя мамо, бъди спокойна!
- На добър час! - тя го прекръства и говори:
- Предавам те в ръцете на св. Богородица, нека тя те пази - и сълзи като град струят от очите и.
Левски се връща и горещо целува майка си, за последен път!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Пред лицето на света  Гина Кунчева не пророни сълзи по загиналия си син и когато дълго след това, някой я питаше защо не раздава жито на задушница - за душата на покойника, тази велика майка отвръщаше:
 - Жито се раздава само за мъртавците, а Васил ще живее вечно!







Гласувай:
9
0



1. veninski - Българка отвсякъде!!! Гордея се ...
19.02.2010 11:39
Българка отвсякъде!!!
Гордея се с нашето приятелство, Руми!

Поздрави от Родопите!
цитирай
2. glarus - Какво да кажа на теб и на всички днес?
19.02.2010 11:47
Ако всеки от нас се очисти от гнусотийте, които слушаме, и тези , които ги правят светът около нас би бил друг дори, ако напише тук поне една мисъл или дума за този наш Левски!
цитирай
3. drakulla - Поклон
19.02.2010 23:01
пред Левски!
Поздрави!
цитирай
4. xsapience856 - Поклон
21.02.2010 01:15
пред светлата му душа!
цитирай
5. анонимен - левски
22.02.2010 17:59
жалко че хората днес не са толкова добри и благородни като левски и други персони някога-от кристиан(pesev_981)
цитирай
6. mrazekoff - Прекрасен разказ!!!!!
09.04.2010 17:11
Колко истински звучи, без помпозни фрази, миналото, коетое изобилствало с дойстойни люде!!
цитирай
7. glarus - Уви днес нямаме такива примери...
09.04.2010 20:08
или си отиват много рано от непризнателност...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: glarus
Категория: Хоби
Прочетен: 2144002
Постинги: 84
Коментари: 1514
Гласове: 8842
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930