Постинг
24.08.2009 19:29 -
Приказка за старите църкви
Автор: glarus
Категория: Поезия
Прочетен: 4624 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2009 17:32
Прочетен: 4624 Коментари: 3 Гласове:
3
Последна промяна: 27.08.2009 17:32
Не съм богомолка безмълвена
и аз като всички греша.
Но старите български църкви
възпявам от цяла душа.
И чинно пред тях се покланям
пред техния мъничък ръст...
Пред тяхната вярност и рани,
пред тези кубета без кръст...
А други пък с кръст,
ала нямат
ограда - стоят мълчешком...
И сякаш не църква , а там е
забравен от времето дом.
Те имат мъчителна слава,
те рухват в огън и дим...
Прозорците зли на исляма
се гаврели с вярата им.
Свирепствали дълго и страшно
с корана все тъй на уста...
Не вярата всъщност ги плашела,
а нейнат свобода.
Строежът на църквите мили
под срах от смъртта забранили...
А църквите все пак се раждали
и за да са с височина
дълбоко в земята ги вграждали
в коравата родна земя...
Невидими сякаш били те,
две трети лежали в пръстта...
По - ниски наглед от джамиите,
а всъщност далече над тях...
И памет за дни невъзможни,
живеят все тъй в своя век,
Покланям им се - безбожник
не вярващ в Христос човек...
Христос ли ? Пред техните рани,
пред техните свети сълзи,
аз мислех дори ятагана,
душата им не срази...
И знак на безпримерна твърдост
и вярност на дух и на плът
те старите български църкви,
спасяват ни още от смърт!
и аз като всички греша.
Но старите български църкви
възпявам от цяла душа.
И чинно пред тях се покланям
пред техния мъничък ръст...
Пред тяхната вярност и рани,
пред тези кубета без кръст...
А други пък с кръст,
ала нямат
ограда - стоят мълчешком...
И сякаш не църква , а там е
забравен от времето дом.
Те имат мъчителна слава,
те рухват в огън и дим...
Прозорците зли на исляма
се гаврели с вярата им.
Свирепствали дълго и страшно
с корана все тъй на уста...
Не вярата всъщност ги плашела,
а нейнат свобода.
Строежът на църквите мили
под срах от смъртта забранили...
А църквите все пак се раждали
и за да са с височина
дълбоко в земята ги вграждали
в коравата родна земя...
Невидими сякаш били те,
две трети лежали в пръстта...
По - ниски наглед от джамиите,
а всъщност далече над тях...
И памет за дни невъзможни,
живеят все тъй в своя век,
Покланям им се - безбожник
не вярващ в Христос човек...
Христос ли ? Пред техните рани,
пред техните свети сълзи,
аз мислех дори ятагана,
душата им не срази...
И знак на безпримерна твърдост
и вярност на дух и на плът
те старите български църкви,
спасяват ни още от смърт!
Руми. Тук май за първи път виждам твое стихотворение. Или греша?
цитирайДа явлението ми тук изглежда ново, всъщност пиша поезия рядко и на изключителни места, не смятам че може да се пише всеки ден и да се чете и коментира от хора, които не я усещат ....
А старите църкви за мен са по - ценни от виликолепието и блясъка на всички новоизградени без усилието и единната воля на народа.
Те са претърпели много агресия и за мен са святи...
Благодаря ти !
цитирайА старите църкви за мен са по - ценни от виликолепието и блясъка на всички новоизградени без усилието и единната воля на народа.
Те са претърпели много агресия и за мен са святи...
Благодаря ти !
чудесното стихотворение и от блога. Просто успокоение за душата - рядко са такива.
цитирай