Много  са достойнствата на старите български майстори, заради които тачим свято паметта им, радваме се като си спомним за тях, гордеем се, че ги е имало. Но заради едно от многото им достойнства винаги сме готови да им сторим поклон доземи - то е самосъзнанието им на българи!
Възраждането на един народ е сложен процес - многостранен и разнообразен. Той обхваща всичко от материалната и духовна сфера. Това се отнася и за нашето Възраждане. 
Създаденото от тях, отначало докрай, е подчертано българско. Може  да се поясни , че е било българско още като идея, като мисъл, като мечта, които зреели в душите им и чакали деня на осъществяването им.
Има ги и днес, макар и не много, сърцата им туптят по български и  те 
чертаят своя ритъм  като червена нишка  в ритъма на световната глобализация.

"Плетенето ми бе хоби, но след това напуснах работа и се превърна в мое основно занимание." - казва  Росица  Миткова. 

Тя плете шарени чорапи, били някога символ на здраве и благополучие.
 Иначе си има две висши образования.
 Но да твориш, да създаваш авторски модели и точни копия на старовременни български вълнени
изделия е по - силна тръпка, пренесена  в нея може би от вековете.


Произведенията и са търсени особено много в  Холандия и Германия.
"Може би , защото те познават студовете" казва  Роси.
 В момента плете чорапи за един полски състав. 
Трябва да имаш много фантазия и усет за
 да  упражняваш този занаят.

Тази българка  превърна хобито си в основен занаят, вероятно завинаги!



 Има и  един друг майстор от старопрестолното Търново, наследил занаята  тъкачество
 от деите си


 А тези произведения са на  Веско - така му казват всички.

Веселин Фесчиев вече 30 години работи само с естествена вълна, която сам багри.
Всяка нова черга е неповторима с уникалното съчетание на багри и форми,
такива, каквито само той може да създава.





Фантастични приказки от  традиционни наши цветове, 
излизат  из под майсорските  му ръце!



Модели от пъстроцветни, богати български носии. 
Носии от всички хореографски области на  България създава  Валя Янкова.
С много любов ги  правят  женските и ръце.



Влезе ли човек в нейното кукларското ателие, не може да не усети твореца!
Нейното хоби и стана професия -  излязла от душата на българина, 
която на поколението ще предаде

А тя тази душа се опитва навсякъде да влезе, дори от глината да прави 
живи  светове!

" Грънчар"

"Семейство"


Тяхното изкуство  приемаме като родно, затова и днес,  то ни вълнува.
В него усещаме част от себе си,  усещаме го едва ли не създадено от самите нас. 
Защото с багри, с извивка, с аромат, със символ и изображение... то ни говори 
на майчин език, на български.