Тук бях вчера , по тези позагладени от вековете , неравни калдаръми,
 докоснати от много колела на животи...

В тази църква останала от 16 век  с несложен кръст, за да я има, вкопана в земята,
но така изписана с парите на големите арбанаски търговци - блестяща от злaто
 и от златните 
ръце на неизвестните майстори е
 уникален ансамбъл, чиято стенописна украса няма аналог по света по тематична широта и енциклопедичност.
Старите каменни зидове са запазили  над  седем хиляди изображения, изписани в стотици композиции  изпълнени с изключително старание, голям мащаб размах и щедрост.



Храмът "Рождество  Христово" е част от комплекс, който е  резиденция от която се осъществява управлението на  най - голямата митрополия на Балканския полуостров - Търновската.
Рисуван с природни бои и примес от еднородно злато,
единствено тук  може да  се видят  в цял ръст 12 - те фигури на антични цaре и философи  със
златен ореол като: 
Питагор, Сократ, Омир, Аристотел, Гален, мъдрата Сибила, Платон, Плутарх, Лизит, Астакор, Солон, Зиалигис...
За отделните помещения няма да ви говоря, само ще спомена за едно от тях - женското, в което жените на първенците са знаели отреденото си мястото  на стола.
 

Не искам да ви показвам,  днешното Арбанаси, то прилича
на Банско,  нищо че жителигте на селото са по- малко от 300 и нямат дори кметство,
 а само кметско наместничество.




Но затова пък можем да влезем в тази къща - крепост строена между 16 и 17 век,
на известения  търговец  Констанца. Търгувал е с  коприна, която селото е произвеждало като суровина, лой,  парафин или восък и кожи.Пътувал е надлъж и шир по света.

Влиза се през тази  обкована с големи железни пирони врата.


Около прозорците с подвижни кепенци на къщата има още една стена
с външни железни решетки и пак с кепенци.
Тук обикновено се движели слугите на дома. На тавана на това
двойно защитно помещение има окачени халки (тук не се виждат), където се сушелии висяли
 луканки и меса по всяко време на годината, без да бъдат нападнати от нито една муха.
Климатът в Арбанаси позволява това. В района близо до къщите не са се отглеждали животни, те са били далече на големи стада.
Подът е керамичен, всичко е автентично - запазено до сега.
Нямам намерене да ви показвам уредбата на цялата къща,
 но това семейство в определени дни на месеца е посрещало нуждаещи се 
за да ги стопли нахрани и облече.

Това е кухнята пеща е с три отвора - за печене на хляб, за готвене и за квасене на мляко.
На първия етаж има помещения за прислугата и складове за провизии,
може да ви се види странно , но  в тази къща и в другите богаташки, по това време е имало вътрешни тоалетни за мъж и за жена. 
Говоря за това, защото дори във Версай не са си позволямвали по това време такъв лукс.
Те тук може да се видят с иззидани каменни ями - част от къщата на втория етаж - малко вляво, 
на снимката - (вертикалните пукнатини по основите на зида)
Единствено кладенеца е извън къщата.
Дървените стълби са от цели трупи, а това е задната страна на къщата с авариен изход,
Белите ниши отдолу  са изходи от  помещения - специални тайници направени за спасяване на
жената и децата, в случай на нападение.
По време на кърджалийското нападение костанцалиевия род през тези изходи 
се спасява като избягва в  Румъния и никога не се връща повече тук. 
И така къщата остава музей, 
други подобни  къщи са върнати на собствениците им и превърнати в кръчми и механи.



Показах ви една от богатите, макар и не от най - богатите къщи 
на  един търговец от началото на 17 век с много ум и прозорливост, 
който владеел добре  доста езици
 
показах ви част от
 Констанцалиевата къща


Това е паметник на Захари Христович - зографа, който през 1849 г., прави стенописа 
в храма "Рождество Богородично "- единствения по рода си
 в българската иконопис: 
"Колелото на живота"

Няколко вписани един в друг кръгове в центъра на които  стои слънцето.
В различни временни отрязъци той е показал  човешкия живот от раждането до смъртта.
Месеците в годината и зодиака,
четирите сезона.
Човек се изкачва до върха на колелото с много надежда и вяра в това
 което му предстои, което очаква от живота...
Горе е показан като помъдрял седнал на нещо като трон успяващ човек,
но в разцвета на годините си започва да слиза надолу, Има една картина от неговия път надолу 
много изразителна (ако се види отблизо), как той с всички сили се мъчи и дърпа колелото за да спре хода му, защото усеща, че ще
стигне отново до мястото откъдето е тръгнал, 
но той  отива надолу за  да умре.
Дори  рисунката показва  как го поглъща земния демон, 
като грешник.
В горната част се виждат изображения на един млад и един по - възрастен човек с 
нещо като далекогледи пред очите си.
Това изображение иконографите талкувът, че всеки вижда сламката в очите на другия, а гредата в собствените си очи  не вижда...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

А колелото на живота извън тази ограда -  в Арбанаси е съвсем друго, много друго...