Прочетен: 34643 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2012 09:51
"...По - българите казват тук - таме, че щяло да излезе от запад един човек с шарени очи и той ще освободи България."
| Из писмо на В. Левски до К. Цанков -1872 юлий Българско|
В един юлски ден в Оряхово влиза, яхнал хубав кон, облечен много добре важен турски големец. Минава наперен покрай Цековото кафене и спира пред дома на братя Лулчеви. Слиза от коня, влиза в двора и извиква на турски:
- Има ли хора тук ?
От къщата излиза Мария Лулчева и синът и Христо. Разтревожена жената казва на сина си:
- Иди и поеми коня на тоя читак, сигурно ще иска нещо!
Десетгодишния Христо приближава непознатия и повежда послушно коня към обора.
Турският големец поглежда строго жената и без да я заговори и чака покана, бързо се изкачва по стълбите и влиза сам в една от стаите на горния етаж на къщата.
Това поведение на читака силно разтревожва домакинята, колебае се тя, какво да предприеме срещу внезапно нахълталия в къщата и турчин. Извиква сина си и му казва да отиде в Цековото кафене да намери бързо баща си там, но в този момент съгледва съпруга си на входната врата и бързо тръгва към него да му каже за неканения гост...
Той махва с ръка и се заизкачва с бързи стъпки към втория етаж.
- Що е дошъл тоя и какво ще прави? - едвам прошепва тя след него, но отговор не получи.
Недоумяваща какво става и защо толкова много време се бавят горе, жената запретва ръкави, замесва хляб и започва да приготвя манджи и да натъкмява обяда. Нейното вълнение нараства:"Какво става, какво прави мъжът ми горе с тоя читак?"мисли трескаво тя.
Нарежда софрата и изпраща сина си да извика баща си и непознатия за обяд.
Пристига мъжът и придружен от млад монах и брат си Рашко.
Едва сега Мария Лулчева се догажда, кой е бил "читакът" и кой е "калугерът".
Тя въздъхва, поема ръката на Васил Левски - монаха и я целува. Непреодоляла смущението си домакинята поглежда госта с думите:
- Как не се сетих?
- Не искаш да посрещаш читак, а ? - клати глава Апостола и сините му очи цъфтят...
- Не можах да се сетя, отдавна не си дохождал. - казва тя.
- Запомни , у вас отсяда Сюлейманоглу. - произнася бавно Левски със строг поглед на жената.
- Повтори Сюлейманоглу.
- Сюлейманоглу, дочух - започва с голям кураж в гласа си Мария - казват тук, че щял да излезе от запад един човек с шарени очи и той ще освободи България.
Българите говорят това и затуй одеве не те срещнах добре. Не те разпознах в тия дрехи, прости ми.
- Сполай ти за обяда сестро, един ден в цяло българско ще гръмне свободата и хората ще бъдат честити, но затова работа ни чака всички!
Левски кимна на съпруга ѝ Андрей и брат му Рашко Лулчеви да се качат горе на втория етаж и поръчва на жената да им набави восъчна свещ за вечерта.
Мария Лулчева има честта два пъти да посреща Апостола в своя дом.
Неговата неочаквана поява стаява в нея и в напредничави хора от крайдунавското градче една надежда голяма. Надежда за цяло българско!
|В тефтерчето си на стр. 82 Левски отбелязва разходите за пътя до Оряхово на
Дауд Сюлейманоглу|
-