Надникнах през щорите на Турбоча и видях  намусената баба Марта в София, усетих я  при  Катан,  от думите на моя син, който си тръгна преди два дни по къс ръкав и си мисля, колко е важно, колко е особено важно това, което виждаме след като от сън отворим очи.
 Всеки   нов ден е нов живот за всеки от нас. 
Нашата Баба Марта покрай  Дунава още не се е развилняла, тук е все още сухо и зелено.

Ибрах  тази северняшка носия - в която българката е втъкала цветовете на дългоочакваната пролет и ми се иска Тя -  Марта да е такава до края ...
В тези запазени цветове няма нищо измислено , няма никакви други нюанси, те са  автенични - взети от зеленото на тревата  червеното на мартеницата, бялото на млякото на кобилата , раждащи новия живот...

на който се радват и очакват както хората, така и животните и птиците...


В края на отиващата си зима във фонтаните на Монтана
 се чете предчувствие и  за  лято...



Кубетата на катедралния храм "Св. Димитър" във Видин са в очакване на Великден...

Дали  чрез виртуала мога да ви създам  това пролетно предчувствие, което очакваме всички, не знам, но то чука на прага ни и е  много много близо, въпреки снега...
И в тези импровизирани последни зимни дни  искам да  пожелая много слънце в очите на теб и на всички!