И сега, когато не опира а три морета, но  има места като Арбанаси

и е запазила частица  бита архитектурата и гостоприемството  на българската къща

макар и без държавници Тя носи  атмосферата на  Велика държава

и народ днес макар и оскъден, но със славно и стародавно минало

красива, невероятно красива природа,  пред която ти се ще да  затвориш очи и 
да остане в теб, да я носиш  завинаги - като  малка рожденна шепа земя където и да си ...

 Ако само веднъж я погледнеш от Вазовия кът в Черепиш ще разбереш, защо поетът се е впечатлил от пътеписа на  Ал. Константинов "Българската Швейцария" и е тръгнал от желание да знае всичко за нея макар , че в онова време е пътувал по стръмните пътеки с кон или муле, отбивал се е да си почине в селските кръчми и тогава 
"по техния демократичен обичай - пише той - всички идваха да се ръкуват с мен. Разпитвах ги как живеят, какъв е поминакът им, а на излизане пак любезни ръкувания с тези вежливи хора, от които всеки знае по нещо за Ботевата чета"..
.
Нашата земя е запазила красотата си, народът ни  е изгубил голяма част от тези черти,  за които говори Вазов   в най - българският си роман "Под игото", 
Но дълбоко в неговата същност някъде е закодирано онази магнетична сила, която още  ни кара, да  сме българи! 
Онази сила, която ме накара да извадя днес на 3 март няколко снимки, направени по  места, по които и аз като Вазов съм била и очите ми са тръпни  от тази неповторима и несравнима наша българска прелестна  красота...